Гласовете

Групата „ГЛАСОВЕТЕ”, (или както е популярно тогава Вокално-Инструментален Състав), е създадена от Митко (Д.Димитров) и Шени (Ш.Меламед), в бурните години на раждане и неудържим възход на българския рок. Двамата приятели, свързани от трайно увлечение по рок-музиката, са здравата основа на цялостното развитие и творчество на групата. С две кухи китари и много мерак се подготвя първият кратък репертоар от кавъри на хитове в градинката „Седмочисленици”. Тук са първите публични изяви на дуото, тук е измислено и името на групата. След първите аплодисменти и одобрението на махалата следва завоюването на по-големи сцени – танцовите забави в Руската гимназия (където учи Шени), Техникума по механотехника (където учи Митко) и Домът на Правниците. Успехът ражда нуждата от още песни, но вече и от истински инструменти, уредби, нови членове и крайна сметка – от изграждане на пълноценна група, естествено по модела на The Beatles. В групата влизат Тошко Крушев – барабани и Сергей Саръмов – бас. За усилватели се ползват един студиен магнетофон и грамофон, а се пее с микрофоните и уредбите на залите, в които са участията. Скоро почти едновременно членовете на „ГЛАСОВЕТЕ” започват да следват висше образование и групата става представителна на Висшия Машинно – Електротехнически институт. Това осигурява първите фабрични усилватели (ужасните „Моно 25”) и огромните, едва преносими колони, изработени с труда на студенти и асистенти. Китарите, разбира се, са правени от прочутия тогава майстор Горко. По различни причини в групата влизат Кольо Желевски – барабани и Емил Монов – йоника. Групата вече е любима на софийската младеж, залите се пълнят и признанието не закъснява. „ГЛАСОВЕТЕ” са поканени и участват заедно с „Сребърни гривни” и „Щурците” на пролетните балове на Художествената академия – единствената свободна и нецензурирана рок сцена. Това най-престижно място за изява на рок-група в София цъфти всяка пролет за няколко дни. Там се опитват да се натъпчат всички фенове на рока, там групите и публиката са облечени, държат се и се вихрят като на истински рок-концерт, нещо нечувано и официално недопустимо по онова време, заради това – прекратено след само три години. Официалното признание е вече неизбежно и идва с първото интервю на групата по радио „Хоризонт”. По това време оборудването е вече пълно, постигнато с къртовска работа в името на общата цел– пренасяне на дини, въглища през лятото и пестене на всяка стотинка през останалото време. Групата притежава мечтаните топ-уредби VOX, с каквито свирят The Beatles и истински маркови китари Hofner и Framus.. За радост жертвите си струват – вече е няма технически пречки и „ГЛАСОВЕТЕ” влизат в студио! Появяват се на бял свят първите записи на групата – песни на утвърдените композитори Ат.Косев, Ан.Заберски, Петър Ступел, Г.Тимев, Б.Карадимчев. Тези песни съставят т.н. репертоар за „официалните” участия, на които в онези години освен български песни, е напълно немислимо да се изпълни повече от един (и то кротък) кавър на чужда песен. Благодарение на тайно благоразположен тонрежисор крадешком се реализират и записи на няколко авторски песни на Шени и Митко, тъй като всемогъщата Комисия на Радиото (цензура, без одобрението на която не се излъчва нищо) по принцип не допуска песни от неизвестни и „непрофесионални” композитори. По това време Б.Панов заменя Емо на клавишните. През 1968 г. „ГЛАСОВЕТЕ” започват участията си в постановката „Обличането на Венера” в Сатиричния театър, които продължават до свалянето на пиесата от репертоар. Групата трупа актив и фенове с участия в ежегодния „Младежки конкурс за забавна песен”, в телевизионната „Мелодия на годината”, в Новогодишните телевизионни програми. По действащите изисквания и въпреки музикалната си подготовка, членовете на групата се налага да бъдат категоризирани пред Концертна дирекция, за да се имат право да изнасят официални концерти. Започва завоюването на най-големите за времето си концертни подиуми в столицата и по страната. През 1971 г. „ГЛАСОВЕТЕ” участват във финала на най-престижния поп-фестивал „Златният Орфей” с песен на Г.Тимев. Изпълнението им е излъчено по БНТ и издадено на грамофонна плоча от „Балкантон”. Групата участва в издаването на няколко сборни LP албума – „Най-доброто от софийските групи” „Мелодия на годината” и др. Следва завоюване на нова територия – запис на музиката към филма „Деца играят вън”. Саундракът и подходът при създаването му е феноменален за времето си и досега звучи хубаво. Завършването на висше образование, влизането в задължителната тогава казарма и необходимостта от поемане на нови, различни отговорности в живота изправят непреодолими препятствия пред членовете на групата. „ГЛАСОВЕТЕ” като група напускат музикалната сцена през 1972 г. В продължението Шени свири с „Нестинари” и в Ансамбъла на ГУСВ, Митко с Вили Кавалджиев и „Сребърните гривни”, но магията на „Гласовете” е изчезнала невъзвратимо. Всичко създадено или изпълнено от групата носи белега на първичната и леко наивна поетика, изчистената и душевна мелодичност, на неагресивната, авангардна за времето си музикалност и както цяло напълно се вмества в красивата рамка на Melody Rock-and-roll. С цялото си творчество, с всичко написано, изпято и заснето на сцените и в студиото, ГЛАСОВЕТЕ” оставят една видима, свежа и мелодична следа в историята на българският рок.